За истините, лъжите и неизкзаните гледни точки…

„Германия се стреми към хегемония в еврозоната и се опитва да наложи на Кипър икономически модел, който да следва“. „Германия няма право да взима решения относно икономическия модел на другите държави в рамките на Европейския съюз”, с това изявление излезе външният министър на Люксембург Жан Аселборн.

Кипър и Люксембург имат много общи неща. И двамата имат голям финансов сектор, предлагат ниски корпоративни данъчни закони, и двете привличат голям обем на външни средства.

Съвсем естествена реакция е безпокойството случилото се в Кипър да не застигне и малката Западно Европейска членка на ЕС.

Икономическият модел на Люксембург е критикуван заради прекомерно големия обем на депозитите на частни лица и компании. Ако банковите активи на Кипър са 1 към 7 спрямо БВП, то  за  Люксембург тази цифра е около 23. Кредитния му рейтинг обаче е AAA, за разлика от Кипър чиийто от CCC+ спадна на CCC. Най-високия БВП на глава от населението в ЕС е точно люксембургския.

Люксембур има претенции че неговия финасов сектор, за разлика от кипърския е със фундаментално зачение, като носи важни приноси за конкурентноспосбността за цялата Евро зона.

След като изтъкнахме могъществото на финансовия сектор на тази малка страна, нека обърнем внимание и на някои от негативите. Всяко такова богатвсо идва с цената. По-конкретно казано дълговете й. Люксембург има 3.76 млн. долара дълг на глава от населението. За сравнение това е около 84 на 100 повече от САЩ. Есествено корупцията в някои могъщи банки там изобщо не е мит. В предвит малкото население, нивото на публични разходи също не особено ниско.

Страната има известна слава и със своята банкова тайна, което си е фактор за привлекателност за външни активи.

Междувременно Гейбриъл Стърн от консултантската фирма Exotix казва пред „Уолстрийт джърнъл“ относно Кипър: „Смятаме, че подобно на Гърция ще наблюдаваме рухване с 23% от БВП, а може би и повече между пика преди кризата и някакво стабилно дъно“.“ Спадът през 2013г. вероятно ще е 10%, а с още 8% ще се свие икономиката през 2014г.“

Както споменахме по-горе Люксембург притежава значимо по-голяма икономическа мощ спрямо Кипър. Въпроса е дали това ще работи в негова полза или ущърб? Ако има да се случва нещо на финансовата сцена ще се случи. В голяма част всичко зависи от ответните реакции които ще възникнат, както стана и със случая в Кипър.

Поредната страна направила стъпка напред към банкрута. Икономическите проблеми започват с появата на проблемите в Гърция, с която са в доста близко отношения. По-конкренто кипърските банки имаха значителни вложения в гръцки държавни ценни книжа. Плюс това през последните години кипърската икономика допусна скоростно разрастване на банковия й сектор и така в момента той е прекалено голям, за да може да бъде спасяван от правителството. Когато по настояване на Европейската комисия, Европейската централна банка и Международния валутен фонд преди две години кредиторите на Гърция трябваше да опростят доброволно част от дълговете на Атина, тогава кипърските банки също не бяха с пасивна роля, което допълнително ги тласна към дъното.

Единствените алтернативи са външно финансиране(помощ). Първата алтернатива е естествено „помощ“ от тройката ЕК, ЕЦБ и МВФ.  Предложения спасителен план от тях на пръв поглед си е направо стряскащ. Кипър получава 10 млрд. евро, като останалите 7 трябва да си набави по доста необичаен за нашите времена начин, а именно облагане депозитите с данък.  За суми под 100 хил. ставката е 6,75%, а за такива над 100 хил. е 9,99%. В очите на кипърските граждани това е изземване на техните активи.

„Въпреки предупрежденията на Анастасиадес за възможните катастрофални последици от отхвърлянето на плана, включително за „пълен колапс на банковия сектор“ и евентуално излизане от еврозоната, нито един депутат не подкрепи предложението след внасянето му за гласуване“

До какво би довело това? До незабавно набавяне на нужните пари. В кратосрочен план върши работа. Но в дългосрочен план банков срив. Кой би си държал парите в банки в които има дори и най малка възможност да му бъдат безвъзмездно иззети толкова голям процент от тях. ЕС твърдеше, че депозитите до 100 хил. евро са защитени и вложителите гарантирано ще си получат парите дори и банката да фалира. После държавата конфискува част от тези пари и не се знае дали няма и да го повтори в бъдеще. Очаквания отговор от притежателите на дребни, а било то и едри държатели на депозити е да си прехвърлят активите в по-надеждни финансови институции. Като за капак на всичко след оповестяването на тази опция временно бяха замразени вскякви трансфери от банките, единствената опция з атеглене на пари беше от банкоматите.

Кипър почти няма достъп до облигационните пазари, тъй като проблемите на банковия й сектор направиха инвеститорите предпазливи и сега те искат твърде високи лихви, за да купуват кипърски ДЦК. Така възможностите пред страната са или да получи помощ от Русия, която вече е помагала със заеми, или да се обърне за спасителна помощ към Европа, която вече даде стотици мииарди евро за други по-затънали държави като Гърция и т.н.

Голяма част от депозитите в кипърските банки са на руски олигарси.

Представители на руската страна са готови да окажат помощ, но на определената цена – а именно използване на кипърските газови находища. По този начин се създава една ситуация в избор между Европа и Русия, което на всякакъв език значи огнетяване на напрежението. Европа няма голяма полза от оказване на натиск върху Русия тъй като е зависимо от нея с доставките на газ. Най-настоятелна за облагането на депозитите с данък беше Германия. Основното съревнование изглежда между нея и Русия, която от своя страна брани депозитите на своите граждани в кипърските банки. Разбира се освен тези причини това е и шанс за увеличаване влиянието на острова.

„Тяхното предложение беше следното – да създадат държавна компания, включваща активите от газовите находища, и да предложат на руските инвеститори да участват в нея. Нашите инвеститори разгледаха предложенията и не проявиха интерес. Те ни предложиха също така да влезем в капитала на банките. Но нито една наша кредитна институция не прояви такова желание“. Това е заявление на руския министър Силуанов.

От своя страна председателят на Европейския парламент Мартин Шулц е с позиция, че еврозоната ще реши проблемите си самостоятелно и без участието на руски капитал.

Докато се търсят алтернативи, междувременно кредитния рейтинг на Кипър спада от ниво CCC+ на ниво CCC. Изникват и други промени като негодуванието на Турция за проучването на находищата на шистов гас в териториални води, в полза само на Южен Кипър, тъй като тези ресурси са с принадлежност и към двете общности.

Въпреки експертните оценки, че няма риск за банковата система в Европа след станалото в Кипър, много хора биха се запитали: Щом това е станало в една страна от ЕС, било то и малка, възможно ли е да стане и при нас? Дали това би разклатило още повече затъналите Испания, Италия, Гърция и т.н.? Дали ще се постигне някакъв консенсус между страните в проблема? Още е прекалено рано да се правят каквито и да е било изводи, за това нека видим как ще се развият събитията в идните дни.

В последните месеци в интернет пространството започнаха да се намират все повече публиации относо примера на други страни захвърлили принципите на империализма. По конкретно Исландия и Еквадор, като биват сравнявани пряко и косвено с България. В случая нека разгледаме ситуацията с Република Еквадор.

Както на мнозина е известно може би Еквадор популяризира понятието „омразен дълг“. Изтъкнатие причини бяха, че 40% от външния дълг(11 млрд) е натрупан от бивши служители и банкери които са печелили нелегално от него. Последиците от това бяха лишаване от възможност за външно финансиране от международни институции като МВФ. Съдбата обаче им се усмихна като Еквадор получи помощи в най-различен вид от Аржентина, Бразилия, Боливия и т.н. Голяма част от дълговете на републиката са към САЩ, които в крайна сметка подкрепят въвеждането на омразния дълг. Причината – използват го за да откажат да плащат заемите на Ирак в размер на 250 млрд (по онова време Ирак е е техниески американско владение с временно правителсто).

Каква е допирната точка с положението в България? Освен занижения стандарт в сравниение с  развитите страни и залоупотреби от висши чиновници, няма особено много допирни точки. Брутният външен дълг на България в края на декември 2012 г. е 37 ,845 млрд. евро или 95,6% от БВП. Видимо е по-голям от еквадорския. Но, за да се обяви нечии дълг за омразен трябва неуспорими доказателства за злоупотреби при установяването му. Защо те могат да си позволят изолиране от т.нар. развит свят? Нека разгледаме основните индустрии и източници на приходи. Петролът е основният източник на доходи за правителството на Еквадор и представлява около 40% от националния бюджет. Имат разнообразна продукция на агро сектора, в частност най-големия производител на банани в света.Ние нямаме такива индустрии.  По-голямата част от българските търговски партньори са членове на ЕС и други общи международни организации, което само по себе си отрича ппочти всякаква икономическа изолация. Като добавка можем да посочим и условията на криза в еврозоната. Съдейки по демографските статистики, нивото на образование и БВП на глава от населението България може да се определи като социално по-развитата страна. Какво можем заимстваме от еквадорския пример ли? Освен изобличаване на лицата работещи против националните интереси нищо, но и това не е малко.

Най-сетне излезе списък с официалните искания на протестиращите. Исканията бяха изпратени до президента Росен Плевнелиев. Ето ги и тях в реда както са били представени:

→

1. Да не се разпуска Народното събрание.

2. Създаване на обществен съвет от експерти и задължителна гражданска квота в него, който да изработи програма за изпълнение на исканията на гражданите.

3. Създаване на програмен кабинет.

4. Сключване на договор между обществения съвет и програмния кабинет.

♦ Промяна на изборния закон. Преминаване от пропорционална към мажоритарна изборна система.

♦ Право на гражданите да отзоват народни представители.

♦ Носене на съдебна и наказателна отговорност от страна на депутати и министри.

♦ 50% граждански квоти във всички държавни регулаторни органи.

Енергетика

1. Незабавно прекратяване на всички съдебни дела срещу клиенти на ЕРД, “Топлофикация” и ВиК, до установяване легитимността на сделките.

2. Намаляване на квотите за производство на скъпа ел. енергия. 100% от евтиния ток, произведен от АЕЦ “Козлодуй”, да се използва за задоволяване на нуждите на вътрешния пазар.

3. Преминаване на ЕРП в ръцете на държавата, в съответствие с европейските норми и директиви.

4. Премахване на всички посредници, НЕК да поеме техните функции.

5. Разсекретяване на всички договори на производители на ел. енергия за вътрешния пазар.

6. Разтрогване на договорите, ощетяващи държавата и българските граждани.

7. Търсене на съдебна и наказателна отговорност за нанесени вреди на държавата от лицата, подписали съответните договори.

Топлофикация

1. Сключване на индивидуални договори с топлофикационните дружества. Всеки клиент на дружествата с право да прекрати своя договор с едномесечно предизвестие.

2. Индивидуален уред за измерване на реално изразходваната топлоенергия в мегаватчаса, така, че по всяко време да се знае колко е реалната консумация.

3. Премахване на понятието “прогнозно количество”.

4. Ежемесечно отчитане на реално изразходваната топлоенергия.

5. Премахване на дружествата за топлинно счетоводство.

Вода

1. Разтрогване на всички концесии, касаещи доставката на вода до гражданите на България.

2. Държавата да поеме функциите на концесионните дружества.

Източнк: Блиц

Исландска революция

Не много известната „Исландска тиха революция“ придоби известна слава покрай новите демократични процеси, породени от протестните действия у нас. Нека направим съпоставка на условиятя при които тя протече, с тези които са на политическия и икономически хоризонт тук в България.
Кризата доведе исландците до възстановяване на суверенните им права, чрез процес на директно участие в демокрацията, която в крайна сметка доведе до нова Конституция. Това стана по много труден път разбира се.

Чуждестранните финансови общности оказаха натиск върху Исландия да наложи драстични мерки. Европейските институции настояват за поемане на дълга, твърдейки, че това е единственият начин страната да се изплати на Холандия и Великобритания. Протести и бунтове, в крайна сметка принуждава правителството да подаде оставка.

Предполагаше се, че Исландия трябва да изплати дълговете в продължеие на 15 години при 5,5% лихва, като това означава, всеки гражданин да плаща около 100 евро на месец за дългове направени от трети частни лица. Вярването, че гражданите трябва да плащат за грешките на финансовите монополи, че цял един народ трябва да се облага с данъци за да плаща частни дългове беше разбито. Държавният им глава отказва да ратифицира закона, който би направил гражданите на Исландия отговорни за дълговете на техните банкери.

Разбира се, международната общност само увеличава натиска върху Исландия. Великобритания и Холандия заплашваха с ужасни репресии, които ще изолират страната. Тъй като исландците отидоха да гласуват, чуждестранните банкери заплашиха да блокират всяка помощ от МВФ. Британското правителство заплашва да замрази исландските спестовни и разплащателни сметки. Както Гримсон заявява: „Беше ни казано, че ако ние откажем условията на международната общност, ние ще се превърнем в Куба на Севера. Но ако бяхме приели, щяхме да се превърнем в Хаити на Севера.“

През 2010 г.има референдум, на който 93% гласуват срещу погасяването на дълговете. МВФ веднага замразява заемите си. Под натиска и подкрепата на гражданите, првителството започва разследване за лицата отговорни за финансовата криза. Исландците не спират до там, а се изготвя и нова конституция, която да освободи страната от „преувеличената сила на международните финанси“.

Страната сега се възтановява по начин считан за обратното на неизбежните методи. В периферията на ЕС(Гърция, Испания,Италия) за единствен изход се смята приватизацията на обществения сектор

В обобщение на исландската революция, се вижда:

– оставката на цялото корумпирано правителство на страната

– национализация на банката

– референдума, позволяваща на хората да определят собствената си икономическа система

– лишаването от свобода на отговорните лица, както и

– пренаписване на Конституцията на Исландия от хората.

Въпреки национализацията на банкови институции, Исландия не отрича принципите на капитализма. Тя проповядва принципа за само регулацията на пазара. Фирмите и институциите които са вземали лоши решения трябва да се оставят да фалират и на тяхно място да дойдат нови по-добри(вместо да се наливат средства за спасяването им) и така икономиката ще просперира

„Власт за хората. Това може да стане само в страна, където хората имат един и същ начин на мислене. Повечето западни страни са твърде разделени.“

Дали обаче мерките приложени в Исландия са приложими тук?

Първо населението там е едва 313 183, докато в България е 7 037 935, което е 22 пъти повече (данни от юли 2012 година). Както споменахме по-горе такива мерки биха били продуктивни ако хората имат сходен начин на мислене. Колкото по-голямо е населението толкова повече различни хора с различни идеи има. Революцията е присъща на по-младитие и свободомислещи хора, а нашето население е по-застаряло в сравнение с исландското – 42 години средна възраст за България и 35 за Исландия, като тенденцията при нас върви надолу с отрицателен прираст от -0,796%, а при тях положителен 0,674%. За да поемат гражданите тежеста на управлението те трябва да са образовани. Ще използваме данни преди началото на световната икономическа криза (2007 година): Средствата заделени за образование в Исландия са в размер на 7,4% от БВП, докато в България тази цифра е 4,1%.

Идва ред и на една от най-големите разлики между двете страни, а именно – към 2012 година Исландия има външен дълг от 118,9% от БВП, а при България дългът е едва 17,9% от БВП. Огромният външен дълг е главната причина за исландската революция. Исландския счетоводен баланс е с отрицателно салдо от -$700 милиона(дефицит), а българският с положително $542.8 милиона(излишък)/данни от 2012 г./

Въпреки изложените различия, това не означава че не моежем да вземем основната идея и да я интегрираме тук. Не случайно мнозина я наричат „тихата революция“, защото се случи без да се вдига много шум в останалата част от света. Представете си последиците ако хората от някоя от развитите държави вземат пример от исландците и приложат същата схема на развитоправителство с развита западна икономика.

Малкият брой на населението изиграва положителна роля в пробуждането на исландците, тъй като организацията и съгласуването между гражданите стана по-лесно. Вярно е, че в по-големи общества прилагането на тази нова демократична схема е затруднено, но не е напълно невъзможно.

Основния пример който може да се вземе от тази северна страна е поставянето на отговорните за ситуацията под отговорност и прилагането на новия модел на демокрация посредством гражданското общество.

След преглед на медиите от Близкия изток, по-конкретно Aljazeera попадаме на този материал написан от българската журналистка  Мария Петкова. Анализът й отразява много добре създалата се обстановка. На вашето внимание ето и въпросния материал в превод от английски:

→

„След спонтанни непартийни масови протести в цялата страна, правителството на българския министър-председател Бойко Борисов подаде оставка в сряда, 20-ти февруари. Оставката дойде като изненада, тъй като преди по-малко от 24 часа преди това Борисов беше заявил, че няма да подаде оставка.

Въпреки че някои българи са бързаха да видят поражението на Борисов с тази оставка, ходът е далеч от общественото приемане за провал. В действителност, това е доста хитър политически ход. Парламентарните избори са само месец и Борисов трябваше да направи най-доброто в тази опасна ситуация, в която масовите протести го сложиха.

Във вторник той направи обещания, които са невъзможни за постигане, като намаляване на цената на електроенергията с 8%. След това, в сряда, той направи трогателна реч за това как „всяка капка кръв за нас е срамна“, отнасящо се до ожесточените сблъсъци по време на протести в София и заяви, че сега българите „трябва да изберат: Станишев, Доган, Костов, който искат „, като се позовава на лидерите на трите опозиционни партии – българската социалистическа партия (БСП), движение за права и свободи (МНО) и Обединените демократични сили (ОДС).

Борисов произведе желания ефект: зашемети опозицията и мотивира поддръжниците си да излязат и да го подкрепят, за да оттегли оставката си. Такъв политически цирк не е нищо ново в България и може би това е причината, поради която международните медии не са обърнал голямо внимание към него. Въпреки това е грешка да не се обръща внимание на протестите, които се случват в България за последните три седмици.

За разлика от гръцките си съседи, българите не излизат в големи количества, за да протестират редовно. Когато те преодолеят пасивността и политическата апатия, това винаги е поради важна причина. Това, което се случва точно сега в България, е изключително важно. То е много повече от икономически протест и страничен продукт на глобалната финансова криза.

Това е знак, че демократичната система в сегашния си вид е подвела българския народ и сега той изисква ремонт. Българските протестиращи са решени да продължат, докато исканията им не бъдат изпълнени, дори и след оставката на правителството.

Електрически искри

Гласовете на недоволство нарастват стабилно в цялата страна от началото на февруари, когато българските домакинства са получили сметките за електричество и отопление. Хората започнаха да се събират в местните клонове на частните електроразпределителни дружества и демонстративно изгориха сметките си за ток.

Общественият гняв нарасна, като представители на компанииите започнаха да обявява публично, че не е имало погрешно изчисляване на таксите, въпреки че потребителите трябваше да плащат от 1,5 до 2 пъти повече от това, което те са платили през предходните месеци. Правителството се намеси, като каза, че ще разследват, но резултатите не са били представени достатъчно бързо, за да утолтя обществения гняв.

Ненормални съотношения на сметки за комунални услуги на средните заплати и пенсии са проблем от години, но както един журналист отбеляза саркастично: „Ако на българския народ трябва да реагира, общата сметка трябва да надхвърля доходите му“.

Пенсионерите са особено поразени от неконтролируемо високите сметки, както обясни една жена от Шумен, с пенсия от 150 лв, тя трябва да плати сметка от 175 лв и да остане гладна. Електрическата компания в нейния град изисква около EUR25 за обработка на искания за преразглеждане на сметката.

Напрежението ескалира в продължение на две седмици с нарастващите протести в цялата страна. На 17 февруари, протестите мобилизираха хиляди хора в повече от 35 града. Протестите продължиха дори и след уикенда, с ескалиращо насилие в столицата. Имаше дори два случая на самозапалване, един във Варна и един във Велико Търново.

Българите започнаха да сравняват протестите с вълната от демонстрации през 1997 г., което бе ескалирало до точка, където протестиращи те щурмуваха парламента и насилствено свалиха правителството на БСП. Страната тогава бе в тежка финансова криза и безработицата и високите разходи за живот мобилизираха населението.

Въпреки това, основната разлика между двете вълни е, че през 1997 г. имаше много ясно партизански аспект, докато протестиращите днес са направили много ясни усилия за предотвратяване, политическите партии да се възползват от тяхната мобилизация.

Основен ремонт на режима

Най-популярното скандиране на демонстрантите е „Мафия! Мафия!“ – Това може да звучи странно, за външен наблюдател, но не и за български, тъй като е изпълнено със смисъл. Мафията се отнася до трите електроразпределителните дружества, които чрез незаконни практики надуват сметките. Мафията се отнася до хората в държавните и политически институции, които са наясно с проблема, но са финансово кооптирани да предотвратят разследване.

Мафията се отнася до мрежа от бизнесмени, медиатори и политици, които са приватизирали компании за комунални услуги, заедно с хиляди други държавни предприятия, възползвайки се в процеса и създавайки схеми за експлатиране на българския народ още повече.

Накратко, „демократичния“ процес в България е позволил незаконосъобразното и законността, за да се слеят в едно. Избирателния механизъм за промяна на политическите партии във властта на всеки четири години не е успял да сложи  проверка за корупционно поведение на политиците. Следователно, няма значение коя партия е на власт – дали ГЕРБ (партията на Борисов), или БСП, или ДПС или СДС. Проблемът не е лично поведение на политиците, той е системен.

С пълно съзнание за това, демонстрантите упорито отхвърлят опитите на опозиционните партии, включително БСП и ултра-националисти от ВМРО и „Атака“, за да се възползват от протестите. Имаше сблъсъци с тези, които се опитаха да се издигнат партизанска политика по време на демонстрациите, а хората дори скандираха „Не на партиите!“

Целта на тези протести не е да се свали една политическа партия, за да вземе властта друга и да доведе страната до нова криза, нито да изискват просто нормални цени на електроенергията.

От икономическа гледна точка, изискванията са: бракуване на договорите с електроразпределителните дружества и да се национализира; поставяне тези, които ги подписаха на изпитание; преразглеждане на сметките за електричество с участието на гражданите; разсекретяване на договорите за всички приватизационни сделки през последните 24 години; преразглеждане на всички концесионни договори за последните 24 години; прекратяване приватизационните процеси.

От политическа гледна точка, изискванията са отишли ​​още по-далеч, стремеж към цялостна реформа на политическата система в България. На тях им е ясно, че системата трябва да се промени по такъв начин, че когато следващата страна, която дойде на власт, вече да не може да се държи по начина, по който всички правителства в България за последните 24 години. Трябва да има проверки на политическата власт и механизми за предотвратяване на тайно споразумение между политици, частни икономически интереси и организираната престъпност.

Протестиращите в момента призовават да се формира Учредителното събрание, за да промени конституцията и да се разработят механизми за пряко участие на гражданите в държавните дела. Има предложения на конкретни мерки, които трябва да бъдат предприети, като например: намаляване на броя на членовете на парламента до 120; сваляне на имунитета им, за установяване на процедури за предсрочно освобождаване, създаване на квота от 50 на сто граждански контрол в държавните институции.

С една дума, трябва да се установи нова система, в която служителите на изборна длъжност правят това, за което са избрани да правят, а гражданите да са достатъчно близо до тях, за да се уверете, че го правят както трябва.

Като българските протестиращите настояват за тези реформи, важно е да се разбере, че България не е специален случай. Това е и в голяма част ситуацията в „развитите“ демокрации на Западна Европа и Северна Америка.

Глобалната финансова криза от 2008 г. разкри, че би трябвало да има събуждане за хората да направят това, което трябва да се направи. Те започнаха с „окупационни“ квадрати, в очакване на наказване за тези които са отговорни, и когато това не се случи, те се върнаха по домовете си. Сега е времето да се поиска промяна и само систематичен натиск върху правителствата ще го произведе.„

След като оставката на кабинета на Борисов беше обявена и внесена за разглеждане, всички лидери на опозиционните партии се произнесоха относно ситуацията. Ето и в прав текст техните думи:

Сергей Станишев/лидер на БСП/: „Вчера на пресконференцията на премиера, той се опита да разиграе един театър с цел с някакви козметични промени в кабинета да остане на власт. Това показва, че оставката, което е подадена днес, е панически ход на г-н Борисов“. „Оставката на правителството на Бойко Борисов е под натиска на обстоятелствата и е панически ход, за да запази останалото доверие у малка част от българските граждани.“/цитирано Дневник

Волен Сидеров/лидер на АТАКА/: „Вчера на пресконференцията на премиера, той се опита да разиграе един театър с цел с някакви козметични промени в кабинета да остане на власт. Това показва, че оставката, което е подадена днес, е панически ход на г-н Борисов. Нужни са незабавни преговори с инициативните комитети на протестиращите, за да може исканията им да придобият политическа форма и да има отказ от това в служебния кабинет да влязат представители или подставени лица на управлявали вече партии. Това е задължително условие, за да не няма поводи за ново недоволство. Нужни са резки промени на политическия и икономическия модел. Не виждам как БСП или ДПС ще поемат мандата и поради тази причина, смятам, че трябва да се върви към служебен кабинет“./цитирано пред ТВ7.

Лютви Местан/лидер ДПС/: „Националните интереси изискват да се проведат максимално бързо избори, за да се свърши с „агонията“. „Още днес очакваме всички парламентарно представени сили да заявят при президента Росен Плевнелиев, че са изчерпани ресурсите на 41-тото Народно  събрание и трябва да се насрочат избори. Оставката на премиера е напълно естествен край на „едно абсолютно провалено управление“.“

Миглена Кунева/председателя на „Движение България на гражданите/: „Борисов избра единствения възможен изход от създалата се ситуация. ъзнаваме, че оставката няма да подобри тежкото икономическо положение на българския народ, което се влоши в изминалите три години и половина, но се надяваме, че тя ще доведе до нормализация на ситуацията и до нужното спокойствие. ъзнаваме, че оставката няма да подобри тежкото икономическо положение на българския народ, което се влоши в изминалите три години и половина, но се надяваме, че тя ще доведе до нормализация на ситуацията и до нужното спокойствие„./цитирано пред inews

Иван Костов/съпредседателят на ПГ на „Синята коалиция/: „В момента държавата няма пилот в самолета… Как се решават тези въпроси от оставката на премиера? Оставката е точно отговор на БСП и на ДПС.  Прегръщане на исканията на политиката на БСП и ДПС да се хвърли управлението на колата като ключ на катастрофирана кола и да се избяга от гнева на хората“.

Яне Янев/лидер РЗС/: „Проблемът е в системата, хората са срещу модела. Сега е моментът обществото да разбере защо някои предизвикаха това брожение и каква беше целта.“ „Янев заяви още, че съществува тайна договорка между опозиционните сили БСП и ДПС с ЕРП-тата у нас, вследствие на която умишлено са били увеличени цените на електроенергия.“

Цветан Цветанов/министър на втрешните работи ГЕРБ/: „Това, което премиерът направи е да покаже държавническо поведение. Няма да позволим обществена нагласа в справедливите искания в протестите да бъдат опорочени. В протестите бяха внедрени лица, които направиха агресията, демонстрирана вчера. Всички министри трябва бъдат оценени, защото са изключително натоварени да стабилизират държавата след погрома и това, което бяха оставили управлението на Тройната коалиция.“

__________________

Янко Петров /говорител на протестиращите/:“ Нищо не сме извоювали с тази оставка. В неделя излизаме на общонационален протест – тези, които искаме промяна в Конституцията. Искаме гражданите да участват в управлението. Нека гражданите излязат и защитят свободата си. Няма да позволим на нито една стара партия, която е отговорна за положението на страната в момента, да влезе отново в Парламента. Ще протестираме докрай – докато се изпълнят исканията на хората“/цитирано пред ТВ7

Диана Канева/организатор на протестите в Югозападна България/: „Не сме искали да бутаме правителството. Протестирахме, за да се свърши работа, за да се вземат мерки.